неделя, 18 октомври 2026 г.

Време за четене: 3 минути

Дигиталните плащания са на прага на най-смислената си трансформация. Сбогуваме се с принципа „плащаш по IBAN и се надяваш да не си сбъркал един символ“.

Съгласно европейския Регламент (ЕС) 2024/886 (популярен като регламента за незабавните преводи), от 1 януари 2027 г. всички доставчици на платежни услуги в България (доставчиците в другите страни от еврозоната вече предоставят тази услуга, а останалите държави в ЕС ще я въведат до лятото на 2027 г.) са законово задължени да предоставят услугата „Проверка на получателя“ (Verification of Payee – VoP) за всички кредитни преводи в евро, независимо дали са стандартни или незабавни.

Преди окончателно да авторизирате превод в евро, обслужващата ви банка се свързва в реално време с банката на отсрещната страна, за да сравни въведеното от вас име с данните на реалния титуляр по сметката.

 Трите възможни предупреждения, ако няма пълно съответствие: Какво се очаква да виждате на екрана?

1. Близко съвпадение (Close Match): Въведеното име не съвпада напълно, но почти съвпада с името на получателя. В този случай, съгласно регламента, доставчикът посочва на платеца името на получателя, свързано с предоставения IBAN, за да прецени дали желае да упълномощи превода.

2. Липса на съвпадение (No Match): Въведеното име не съвпада с името на получателя, свързано с посочения IBAN. Доставчикът уведомява платеца за несъответствието, без да му предоставя името на реалния титуляр по сметката.

3. Проверката е невъзможна (Unavailable): Доставчикът уведомява платеца, когато не е възможно да се извърши проверката. При този сценарий, както и при несъответствията, регламентът изисква от платеца изрично потвърждение, че желае да извърши кредитния превод, след като е бил уведомен за невъзможността.

Време е да се разделим с абсурдните „удостоверения за сметка“! Години наред институции и ведомства изискват от гражданите да предоставят този документ. Резултатът – потребителят получава парите си със забава и губи време и средства за такси и транспорт.

С автоматизираната проверка на получателя тази практика губи всякакъв логически и технологичен смисъл. Някой чиновник вероятно би възразил: „Ами ако има двама души с напълно еднакви имена? Няма ли риск да изпратим парите на грешния човек, щом системата не проверява по ЕГН?“

Краткият отговор е: математическата вероятност за подобна грешка клони към нула. За да отидат парите при „другия“ Иван Иванов, трябва да се случат три неща едновременно:

• Да подадете сбъркан IBAN;

• Тази грешка да премине защитата на контролните цифри в самия IBAN код (което само по себе си е изключително трудно);

• По някаква астрономическа случайност, този валиден, но грешен IBAN да принадлежи на човек с абсолютно същите имена като Вашите.

Щом всяка институция вече може да валидира съответствието между името на лицето и посочения IBAN за части от секундата по чисто електронен път с такава огромна степен на сигурност, изискването на удостоверения е просто бюрократичен инат. Остава само администрацията да се възползва от технологията, която европейският регламент прави задължителен стандарт.

Край на подправените фактури и "фишинга"! Едно от най-големите предимства на новия стандарт е мощният удар срещу фишинг атаките и измамите с подправени фактури. Класическата схема работи така: хакер прихваща имейл комуникацията Ви и Ви изпраща фактура от името на Ваш реален партньор, но подменя IBAN-а със своя собствен. Досега, ако не забележите подмяната на сметката, парите заминаваха директно при измамника.